* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петко в Стамбула отива,
Петко на Дана думаше:
- Дано мо, първо венчило,
и аз в Стамбула отивам,
тебе те в къщи оставям -
със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй!
Петко в Стамбула замина.
Че взима Дана, че взима,
че се хубаво премени
с бяла блуза хасяна,
с алена рокла моминска,
че се хубаво избради,
че взема бели бакъри,
че отиди за вода студена
на Лазарчовото кладенче.
Че там си Лазар завари,
Дана на Лазар думаше:
- Добър ти вечер, Лазаре,
таз вечер Петко го няма,
таз вечер във нас да дойдеш,
аз ще пауна заколя,
ще ядем двама, ще пием.
Слънцето като заседна,
Лазар в Данини отиди,
седнали да ядат, да пият.
Както са яли и пили
Петко на порти похлопа,
похлопа още повика:
- Стани ми, Дано, отвори!
Чуди се Дана, май се,
къде Лазарчо да скрие.
Петко си порти отвори
и той във къщи влезе.
Петко на Лазар думаше:
- Лазаре, като комшия
нещичко ще те попитам -
във мойто просо хубаво
една се птица научила,
просото да ми обира;
птицата ли да убия,
или просото да отжена?
Лазар на Петко думаше:
- Птицата ако убиеш -
тя друга ще са научи;
по-добре просо отжени,
че да се птица премахне...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010