* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Искали са са, лъгали,
Николчо баш ергенина
и Еленка булка хубава.
Стоян на фронта отива,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
ази на фронта отивам,
пък тебе тук та оставям,
хубаво, Еленке, да ходиш,
че си се скоро женила,
закона добре не знаеш,
да те не някой прилъже,
че ако се ази науча,
веднага фронта напускам,
право при тебе ще дода
и главата ще ти отрежа!
Днеска си Стоян замина.
Николчо баш ергенина,
той бе едничък в селото
с мустаки тънки витички,
очи му стряли огнени,
който във очи погледне,
той са във него пленява,
той на Еленка думаше:
- Изгорях, любе, за тебе,
и бяла риза на мене,
и черна земя под мене.
Еленка дума Николчо:
- Никола, любе Никола,
Стоян на фронта отиде,
да дойдеш, любе, довечера,
довечера да вечеряме.
Таман заяли, запили,
Стоян на врата потропа:
- Еленке, булка хубава,
стани ми, любе, отвори,
ази се без другари побърках
и затуй назад са върнах.
Кат му Еленка отвори,
Стоян й глава отсече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010