* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стояне, море Стояне!
Пооди Стоян надоле,
надоле с вакли овнове,
та па Магдени заръча:
- Магдено, малка кирацо!
Я че да идем надоле,
ама ти дома да седиш, -
не вий си златни витици
у твоята руса глава,
не иди често на вода,
не минуй у Юрушови,
Юрушови равни дворье!
Стоян си ойде надоле.
Що е на либне поръчал,
любне не го е слушала -
веднага глава умила,
извила златни витици,
вземала стомни малени,
не мина край Юрушини,
Юрушини равни двори,
нело си мина през двори,
та па Юрушу говори:
- Юруше, море, Юруше!
Стоян си ойде с овнове,
че готвим добра вечера
Донеси вино, ракиа,
да дойдеш, да вечераме!
И Юруш си я послушал -
однесе вино ракиа,
седнаа да вечерая,
Стоян с оздоле повърна,
та ю на порти почукна,
и на Магдена извика:
- Магдено, малка кирацо!
Излезни, порти отвори!
А Магдена му говори:
- Стояне, море, Стояне!
Проклети да са, Стояне,
твоите деца гальени;
на скути ми са легнале,
легнале, та са заспале;
не можем порти д' отворим!
Стоян си ритна со чизма,
та си е порти отворил,
па си Магдени говори:
- Магдено, малка кирацо!
Стани, ми земник отвори,
стани, ми ключи изнеси.
Магдена скрила Юруша
у тие ладни земници,
па на Стояна говори:
- Стояне, море, Стояне!
Проклети да са, Стояне,
твоите деца гальени -
на скути ми са легнале,
легнале, та са заспале;
не мож' да станем, Стояне,
ключове да ти донесем,
земници да ти отворим!
Стоян си ритна со чизма,
та си зевници отвори.
Тамо си найде Юруша,
па се лекум провикна:
- Селяни, селски кметове!
Дали да губим ружица,
или да губим елена?
А кметове му говора:
- Стояне, море, Стояне!
Болье погуби сур елена,
а не губи си ружица.
Сур елен че да си найдиш,
ружица не мож да найдиш!
Та па погуби сур елен,
та си остави ружица,
па на ружица говори:
- Магдено, малка кирацо!
Кога поодих надоле,
дали те тебе поръчах,
да не миеш руси коси,
да си не виеш, Магдено,
твоите златни витици?
Магдена му се молеше:
- Стояне, море, Стояне!
Я не съм поръчала;
я порти бех заборавила,
та не съм ги затворила,
седнала бех да вечерам;
Юруш у порти улезнал,
улезнал, порти затворил.
Като, Стояне, чул Юруш,
че си на порти чукаше,
он влезнал ладни земници,
улезнал, та се затворил.
Па не можех да си станем,
да си станем, да те посреснем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010