* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Редили ми са Стояна
тежка кирия да кара -
червени влашки ябълки.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
аз ща с кирия да ида,
тебе та тука оставям,
често са не пременувай,
не бучи китка на глава,
често на вода не оди
на Гургорови кладенци,
че ми е Гургор гидия,
че ще ти дума извади,
да ти се смеят хората.
Па си ми Стоян замина.
Петкана булка хубава,
че са хубаво премени,
па грабна менци на рамо,
че си на вода отиде
на Гургорови кладенци.
Там си завари Гургора
и на Гургора думаше:
- Тази съм вечер самичка,
да дойдеш, да ма поодиш.
Таман са двама събрали,
седнали да си вечерят
нали са случка случило,
че си са кола счупили,
та па са Стоян завърна,
та си Гургора завари,
намрази Стоян Петкана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010