* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Детке ле, пръвна пръвнино,
пръвнино, първо венчило,
ще ида, Детке, ще ида
на Видин града голяма,
тебе ще, Детке, да оставя...
Със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй.
Демир ми й, Детке, душманин,
той ще ти дума продума,
сърце ми кабул не струва.
Детка му нищо не рече
и пак се назад завърна,
привлезе тъмно яхъри,
изведе конче хранено
и си кончето оседла,
оседла, още обюзда.
Стоян си конче възседна,
сбогом си рече на Детка
и си кончето препусна.
Детка се назад завърна
и си във къщи привлезе,
разключи пъстри сандъци
и се хубаво премени,
и грабна котли, кобилица,
че си за вода отиде
на Демировите кладенци...
Демир на пруста седеше
и си на Детка продума:
- Таз вечер, Детке, ще дода
у вази, Детке, на гости!
Детка му нищо не рече,
право си у тях отиде.
Че му вратата отвори,
двама са яли и пили.
Стоян си порти похлопа
и си на Детка продума:
- Ела ми конче поемни!
Чуди се Детка и мае,
къде да дене Демира,
че под кревата го изкри.
Стоян си в къщи привлезе
и си на Детка думаше:
- Тук ми на мъжко мирише!
Че й отряза главата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010