* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Калуде ле, дюлбер хубава,
кажи ми, кажи, Калуде,
катро аргатче най-слуша,
при него да те оставя?
- Слуша ме, слуша, Стояне,
Манолчо младо аргатче,
при него си ме остави.
Стоян тръгнал тежка кирия да кара,
га е насрят пътя стигнал
Стояну наум дошлоло,
че си кесия забравил
под Калудено възглавее.
И Стоян се назад повърнал,
и на врата е почукал:
- Калудке, стани отвори!
Докат Калудка да стане,
Стоян по-напред отвори.
Калудка ядеше, пиеше
с Манолчо, младо аргатче,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Стоян Калуде думаше:
- Калуде ле, дюлбер хубава,
дъл млада да те парясам
или пък млада кайдисам?
- Стояне, първо любове,
дет да ме млада парясаш,
бърем ме млада кайдисай,
че мен ме мързом мързеше,
кога вдовица срещнех,
та се от пътя отбивах,
думата й да не чуех,
селямът й да не земех.
Та извади ножче остричко
и й глава отряза,
като агънце гергьовско,
като пиленце петровско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010