* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какво ми е чудо станало,
чудно ми чудо голямо,
заради булка хубава,
хубава булка Еленка,
и Никола баш ергенинът.
Тя ми се е скоро оженила
за Стоян баш болярина.
Стоян на фронта замина,
Еленка у тях остави.
Той на Еленка заръчва:
- Еленке, булка хубава,
ази на фронта отивам,
акъла си в главата да опечеш,
де не би нещо да сториш,
с други да се залюбиш,
че ти си млада и хубава.
Еленка булка хубава,
тя си Стояна слушала,
докато от тях излезе.
Тя се умила, оплела,
и се хубаво премини,
та си за вода отиде.
Там си Еленка завари
Никола баш ергенина
с мустачки малки, витички.
Като го Еленка завари,
завари и го залюби,
и на Никола продума:
- Никола, баш ергенино,
довечера късно да идваш,
зарана рано до раниш,
да не те хора улавят,
на Стоян писмо да пишат.
За Еленка Стоян научи
от негови близки комшии,
той си отпуск изпроси,
пладнена сред село пристигна
и що да види млад Стоян -
като си в къщи влезе,
Еленка и Никола легнали,
легнали, сладко заспали,
заспали са и се прегърнали.
И той се чуди и мае,
какво да прави и да стори
и най-подир си намисли,
че им главите отряза,
та ги на пътя прехвърли!...
Да гледа мало и голямо,
какво е чудо станало,
заради булка хубава,
хубава булка Еленка -
страни й ален кълнъвир,
уста й чаша сребърна,
зъби й дребен маргарит,
де кой я срещне, примира,
не може да не я залюби...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010