* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Три села аман викнали
от Станча, от делията,
от Станча, от бекрията -
Горна и Долна Летница,
Голямо село Ряхово.
Станчо през Ряхово ще мине -
една го вика отдолу,
друга го вика отгоре,
най-много вика Петровица,
Петровица Трифончината:
- Я ела, Станчо, у дома,
топла съм пита месила
и съм кокошка заклала,
кова съм вино наляла,
наште ги няма у дума,
двама ще да вечеряме,
сладичко ще си хапнеме,
още по-сладичко сръбнеме!
Петър със коня за жито,
тати с колата за вино,
мама е болна, ще умре.
Вечер, като се мръкнува,
Станчо на врата похлопа:
- Петровице, булка хубава,
стани ми врата отвори.
Тя му вратата отвори.
Влезе си Станчо във къщи,
седнали да си вечерят.
Таман са сладко заяли,
заяли, още запили,
запили, заприказвали,
Петър на врата похлопа:
- Стани ми, мари, отвори.
Тя се зачуди, замая,
къде ще Станча да стори.
Тя си се сама усети,
отключи пъстри сандъци
и прикри Станча в сандъци.
Петър си в къщи повлезе
и на жена си думаше:
- Петровице, булка хубава,
защо ми се, мари, видува,
че тук е други доходял?
- Не думай, Петре, таз дума,
никой ми не е доходял.
Петър Петровица думаше:
- Я ми дай, мари, ключове,
сандъка да си отключа,
тескере да си извадя,
че съм си продал кончето.
Петър си сандък отключи,
Станчо от сандък излезе,
Петър на Станча думаше:
- Постой, почакай, Станчо ле,
нещичко ще та попитам,
правичко да ми обадиш - (2)
научила се й мечката
нивата да ми увива.
Дали мечка да убия,
или нива да пожъна?
Стоян на Петра думаше: (2)
- Не си убивай мечката,
мечката да си убиеш,
пак друга ще се научи,
ами си ожъни нивата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010