* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отива,
надолу Стоян, в Истамбул,
бяла го Недка провожда.
Стоян на Недка заръча,
заръча Стоян, поръча:
- Недке ле, първо венчило,
често да не се пременяш,
за вода често да ходиш
на Лазаровото кладенче.
Лазар на тебе любовник,
на мене, Недке, душманин.
Със слънце порти отваряй,
след слънце порти затваряй.
Недка, булка хубава,
слуша го, доде издума,
гледа го, доде замина.
Влезе в горни горници,
отвори пъстри сандъци,
че се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради.
Че сключи бели бакъри,
че си за вода отиде
на Лазаровото кладенче.
Там си Лазара завари
и на Лазара думаше:
- Добро утро, Лазаре!
Лазар на Недка думаше:
- Дал ти Бог добро, Недке ле!
Недка Лазару думаше:
- Лазаре, любе Лазаре,
Стоян надолу отиде,
надолу Стоян в Истамбул,
ти на гости да дойдеш,
патки и юрдечки ще коля!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010