* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Що ми шеташ, млад ерген,
из сокаци, воз сокаци.
Яница е стояла,
на язлаци е стояла,
па си викна млад ерген:
- Не шетай си, млад ерген,
я ела си, млад ерген,
ем да ядем, ем да пием.
Тука нема крал Милош,
он е очел на лозето,
на лозето с другари
с тия танки, ле виоли.
Е че иде крал Милош,
попита я млад ергенин;
- Де да ида, Янице?
- Не бой ми се, млад ергени!
Па го турна в сандъци
и го прекри с алена чоа.
Крал Милош я попита:
- Що е юрган така вален?
- Дойдоа ми сестрици,
та донесоа децата.
- Що ти е глава чорлава?
- Сестрици ме попоскаа.
- Я ми подай ключовете,
да си отключа сандъци.
- Затрила съм ключове,
ключовете от сандъци.
- Я удай ми топоро,
сандъци да си разбия.
У сандъци - млад ергенин.
- Я излезни, млад ергенин,
да си влезеш при коне,
да избереш врано конче.
Он си събра дружина,
та запали кралицата.
Светела е до три дена,
до три дена и три нощи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010