* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор Петранка думаше:
- Петранке, булке хубава,
зарана рано ще раня,
навън за стока ще ида,
тебе та тука оставям.
Сакън да не си отишла
на Гюргюлово кладенче,
че ази чувам от хората,
че имал мерак за тебе,
да не те нещо излъже,
излъже, да те измами.
Петранка, булка хубава,
всичкото, холам, обещала,
че няма нийде да ходи.
Тодор навънка излиза,
навън за стока отива.
Петранка, булка хубава,
грабнала е китка найтари,
отключила пъстри сандъци,
че се е добре облякла,
сключила е бели бакъри
и отишла за вода студена
на комшийското кладенче
и там си Гюргюл завари.
Петранка си Гюргюл дума:
- Гюргюле, младо комшийче,
таз вечер Тодор го няма,
в нас на гости ще дойдеш,
двамата да си похапнем,
похапнем, още посръбнем.
Гюргюл Петранке продума:
- Петранке, бяла комшийке,
наготви гостби хубави,
наточи вино червено,
аз ще да на гости дойда,
двамата да си похапнем,
похапнем, посръбнем.
Слънцето трепти, засяда,
Гюпгюл Петранки отива.
Седнали да ядат, да пият,
яли са, още пили са,
часа дванайсет наближи.
Тодор на порти похлопа:
- Петранке ле, либе Петранке,
ела ми порти отвори.
Гюргюл Петранка думаше:
- Петранке, бяла комшийке,
защо ме, холам, излъга,
че няма Тодор да дойде,
сега какво ще правим?!
Петранка, булка хубава,
на ум е твърде разумна,
хитра е лъжа скроила,
бързо Тодора да излъже.
Тя на Гюргюл продума:
- Аз ще навънка да изляза,
на Тодор порти да отворя.
Двамата с него ще тръгнем,
кончето двама да вържем,
пък ти навънка ще излезеш,
без да ни Тодор усети,
усети, да ни и угади.
Както казали и сторили.
Петранка навън излиза,
на Тодор порти отваря.
Двамата се за ръце улавят,
кончето двама завеждат.
Гюргюл навънка излиза.
Като кончето вързали,
двамата в къщи отиват,
като я Тодор погледна -
рошава, изпохапана
и леглото разритано.
Тодор Петранка продума:
- Петранке, любе Петранке,
що ти е косата рошава,
що ти е леглото разритано?
Петранка, булка хубава,
хитра е лъжа скроила,
хитро е Тодора излъгала:
- Тодоре, любе Тодоре,
снощи ми гости дойдоха,
твоята сестра по-малката,
с нейните две дребни дечица.
Едно ми страни похапа,
друго ми коса раздърпа
и си леглото разхвърли.
Тодор нищо не каза,
той си на легло полегна,
повдигна бели възглавници,
що да съгледа отдолу -
ножове и чифте пищови.
Тодор Петранка пак дума:
- Петранке, любе Петранке,
какви са тези ножове,
ножове, още пищове?
Петранка, булка хубава,
не можа лъжа да скрои,
нищичко не му е казала.
Тодор Петранка продума:
- Зарана рано да раниш,
да месиш пещи хлябове,
да сготвиш гостби хубави,
голям ще гуляй съберем,
всичките наши комшии,
майка ти, още баща ти,
и Гюргюл младо комшийче,
да хапнем да си посръбнем,
и да се повеселим.
Както казали и сторили.
Петранка, булка хубава,
опретнала бели ръкави,
сготвила й гостби хубави.
Всички комшии събрали,
майка й още баща й,
и Гюргюл младо комшийче.
Седнали да ядат, да пият,
всички казват по нещо,
а Тодор мълчи, не дума.
Най-подир се Тодор обади:
- Слушайте вий, комшии,
и вие, баба и дядо.
Имам си нива зелена,
едно се е добитче научило
да ми нивата препасва,
по-лудо претъпква.
Никой се, холам, не досети
какво иска да каже,
само Гюргюл младо комшийче,
и той на Тодор продума:
- Байно льо, бате Тодоре,
ако си добитче убиеш
друго ще да се научи,
по-лудо ще я опасе,
ама си нива покоси,
че си добитче отучи!
Че рипна Тодор на нози,
изваде ножче кръвниче,
на Петранка глава отрязва
и на комшии продума:
- Ето я сега нивата,
ето го насреща добитчето.
Кой от дето е дошъл да върви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010