* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Ден доде, Радо, ден доде,
ден доде, Радо, Великден,
Великден, Радо, Гергьовден,
кой те ратай тебе най-слуша?
Кой те ратай най-обича?
- Стояне, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
правото да ти обадя -
Манол ме ратай най-слуша,
най-слуша, най ме обича.
Сутрина рано ранеше,
че си овцете издои,
че си сирене подсири
и добитъка изпъжда.
Стоян си нищо не рече,
че си от протка излезе,
с тънка си свирка засвири,
с малък си пръстец говори,
дребно си стадо караше.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена.
Че си забрави дивитю,
дивитю, още перото.
Върна се назад, върна се
дивитю той да си земе,
дивитю, още перото.
Тамам на протка достигна,
Радка ратай думаше:
- Я яжте, холан, и пийте
за Стояново прощене.
Като я зачу млад Стоян,
че на порти похлопа,
върли са псета лавнали,
че си излезе Манолчо,
Манолчо, младо ратайче,
вратата да си отвори.
Като си влезе млад Стоян,
като си влезе във къщи,
че й главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско,
че на ратаи думаше:
- Я яжте, холан, и пийте
за Радкиното прощене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010