* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пооди Стефан в Стамбол да иде.
Остави си Недка невеста,
и на Недка си говори:
- Либе ле Недке, либе ле,
я си на Стамбол поодам,
а тебе дома оставям.
Там че, либе, да стоим
цели ми до три месеца,
че има сметки да взимам,
че има пари да давам,
сметки да си уредим.
Да не идеш на Лазарово кладенче,
че й Лазар на мене върли душманин,
а па на тебе любовник -
може да те убие!
Замина Лазар за Стамбол.
Недка се бело пременила,
па зема стомни шарени,
па си отиде на Лазарово кладенче.
Тамо го Лазар немаше,
она се викна, провикна:
- Либе Лазаре, Лазаре,
да дойдеш дома довечера,
сега го Стефан тука нема,
Стефан за Стамбол замина.
Че колям гъски, патици,
че месим бели баници,
да дойдеш, либе, да се либиме.
Па си дома отиде,
завозви бели ръкави,
замеси бяла погача,
закла гъски, патици
и ето ти Лазар, че дойде.
Седели, що са седели,
любили, що са се любили,
ето ти Стефан на портите почука.
Лазар на Недка говори:
- Защо ме, Недке, излъга,
ся Стефан че ме убие.
- Не бой се, либе Лазаре,
ти ще излезеш с мене,
кога порти отворим,
ти че зад порти застанеш
и Стефан като улезне -
я че останем порти да затворим,
и ти тогава че си отидеш.
Недка на Стефан отвори,
като Стефан улезна
и веднага Недка запита:
- Кому си, либе, готвила,
бели баници месила
и гъски, патици заклала?
- Либе Стефане, Стефане,
сестра ти днеска дооди,
та съм за нея готвила.
- Що ти е коса мърсена,
що ти е лице апано?
- Сестрата ти като дооди,
мъжкото дете донесе,
та съм си с него играла,
то ми е коса мърсило,
то ми е лице апало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010