* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир Ивана думаше:
- Ивано, бяла хубава,
я ке, Ивано, да ида
по Влашко и по Богданско,
по Влашко овни да бера,
а по Богданско говеда,
па тебе тука оставям.
Често са не пременювай,
често за вода не ходи
от Лазарова кладенец,
че Лазар ми е душманин,
да не ти нещо смех стори,
да ни се смеят хората,
хората и комшиите.
Я ке, Ивано, да ида
по Влашко и по Богданско,
по Влашко овни да бера,
а по Богданско говеда...
Ивана го изпращаше далеко,
до отвънка село, до гувената
и се надзаде повърна,
и си в къщи отиде,
и се премени, нареди,
че тури върва алтъни,
че отзе бели харкоми,
че си за вода отиде
от Лазарова кладенец.
Лазар си коне поеше,
Лазар Ивана думаше:
- Ивано, бяла хубава,
не дрънкай бели бакрачи,
да не ми конче уплашиш,
кончето аджамийчето.
Ивана на Лазар думаше:
- Бате ле, бате Лазаре,
да дойдеш, бате, къде нас,
къде нас, у нас на гости,
да дойдеш, че ми требуваш
за една малка работа.
И Лазар стана, отиде,
стоели, що са стоели,
дорде петлите пропеят,
пропеят и заповторят,
и Демир на порта повика:
- Ивано, бяла хубава,
стани ми, мъри, отвори,
да видя с кого седите,
седите и хортувате,
и благо грозде ядете.
Тя стана, та му отвори,
той я с катран намаза,
и с кибрит подпали,
и на Ивана думаше:
- Гори, Ивано, да гориш,
да знаеш, Ивано, да помниш,
как се, Ивано, мъж мами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010