* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петрани думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
я стани рано зарана,
умий се и се оплети,
и са хубаво премени,
замеси тесто кисело,
напечи бели хлябове,
натуряй шарен цедилник,
че ще зарана да ида
отвъд през Дунав, във Влашко.
И Петрана го послуша,
па стана рано заранта,
та се уми и оплете,
и са хубаво премени,
замеси тесто кисело,
напече бели хлябове,
натуря шарен цедилник,
па си Стояна изпрати,
изпрати чак под селото.
Стоян Петрани думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
нещо ще да ти заръчам,
ще ли ме, либе, послушаш?
Често се не мий, не плети,
често се не пременувай,
често на вода не ходи
на Гурголови кладенци,
че ти е Гургол любовник,
та ще те Гургол излъже!
Петрана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
тази ще ръка изсъхне,
дето ще към мен посегне.
Па се назади върнала,
та си е у тях отишла,
взела е котли на рамо,
та си за вода отиде
на Гурголово кладенче.
Гургол на чардак седеше,
златна ябълка подвърга,
Петрана в поли биеше
и на Петрана думаше:
- Петрано, либе Петрано,
изпрати ли си Стояна?
Петрана Гургол продума:
- Азе Стояна изпратих
надолу чак под селото,
ако ти й воля ти дойди,
ти дойди, да вечеряме.
Коги си било вечерта
и Гургол ми е отишъл,
седнале, та вечеряле,
легнале да си нощуват.
Стоян на врата потропа,
потропа, още повика:
- Стани ми, либе, отвори!
Петрана хвана Гургола,
и му прозорец открехна,
па на Стояна отвори
и си му плахо продума:
- Либе Стояне, Стояне,
първи съм съня заспала,
заспала, засънувала.
Стоян си нищо не рече,
ами си влезе в собата
и на Петрана продума:
- Либе Петрано, Петрано,
лъжи си, когото лъжеш,
мене не можеш излъга!
Кои са тези пищове
и тези влашки ножове?
Било е рано заранта,
Стоян си село калеса,
че ще муабет да прави.
Когато се сбра народа,
Стоян си уви Петрана,
уви я в черна рогозка,
та па си я той запали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010