* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян отиде, замина,
сиви говеда да кара,
да кара да ги продава
и си на Недка думаше:
- Недке ле, либе Недке ле,
аз ще да ида, Недке ле,
сиви говеда да карам,
да карам, да ги продавам.
Теб те тук оставям -
със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй.
Като си Стоян замина,
Недка ми булка хубава,
взема китки нактари
отключи пъстри сандъци,
облече дрехи булчински,
взе крива лява кобилица
и си за вода отиде
на Лазаровото кладенче,
където си овце пладнеше,
пладнеше, още поеше.
Недка на Лазар думаше:
- Добър ден, Лазаре!
- Дал Бог добро, Недке!
Недка на Лазар думаше:
- Лазаре, либе Лазаре,
тази вечер Стоян го няма,
тази вечер Стоян отиде
сиви говеда да кара,
да кара, да ги продава.
В нас, либе, да дойдеш
да ядем, либе, да пием.
Лазар на Недка думаше:
- Готово, либе, готово!
Недка си в къщи отиде,
сготви гостби хубави.
Ето че Лазар пристигна,
като са яли да пили,
докато песните да пеят,
да пеят и да повтарят,
ето се Стоян зададе.
Лазар на Недка думаше:
- Какво ще правя, Недке ле?
Недка на Лазар думаше:
- Аз като порти отворя
ти ще зад порти останеш.
Аз като порти затворя,
ти ще от порти излезеш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010