* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор си Руски думаше:
- Руске ле, верна стопанко,
я че на гурбет да отидем,
а ти къщата да ми гледаш,
къщата, още децата.
Ех, че си Тодор замина,
минало се малко, не много,
тъкмо ми до три годин.
Тодор се в село завръща
и лоши думи дочува за Руска,
и си на Руска говори:
- Русле ле, верна стопанко,
утре че рано да станеш,
убави ясти наготвиш,
че викам, Руске, че викам,
моята роднина и твоята,
и моите приятели и твоите!
Много се Руска зарадва.
Кога е било сутринта,
она си е рано станала,
хубави ясти наготви,
че си извика, извика
негова роднина и нейна,
и негови приятели и негови,
яле, що са яле и пили,
тогаз си Тодор стана
и си дума продума:
- Един че въпрос зададем,
кой ми на въпрос не отговори,
главата че му отрежам.
Посел съм нива зелена,
научило се бичето
нивата да ми опасе,
опасе, още отъпка,
дали бичето да убием,
или нивата да окосим?
Тогаз любовнико казал:
- Ако убиеш бичето,
друго че се научи
и пак ще нивата опасе,
опасе, още отъпка.
А ти си нивата окоси,
да видиш - нема бичето.
Тогаз си Тодар станал
и на Руска главата отрязал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010