* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян, натоварил,
педесе кола с жито,
шейсет ми кола с ечемик.
Слънцето трепти, залязва,
Стоян из порти излязва,
той на Копринка думаше:
- Коприно, либе Копринке,
ази си, либе, отивам
на дълга пътя в Цариград,
тебе те, либе, оставям,
млада си още, хубава,
със слънце порти отваряй,
със слънце ги затваряй,
да не те някой прилъже,
прилъже, още излъже.
Като си Стоян излезе,
Копринка, булка хубава
в горни си стаи излязва,
шарен си сандък отключи,
най-хубава премяна извади,
че се хубаво нагизди,
грабна кобилица на рамо,
па си за вода отиде.
Среща й иде Никола,
Никола, баш ергенина,
той на Копринка думаше:
- Коприно, булка хубава,
Стоян, Коприно, замина,
той жив не ще са завърне,
хай двама да се вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010