* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Край Белуш говори на Еленка:
- Аз ще, Елено, отида,
в Цариграда голяма,
кончето да си разкарам.
Няма много да седя,
до два дни, до три дни,
скоро ще се завърна.
Със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй,
да не те някой излъже.
Че го Еленка изпрати,
и на прозорец седна.
Войниче през път минава,
тя го с очи погледна
и с уста продума:
- Ела, ела, млад войнико,
по малко думи ще кажем,
повече обич ще дадем.
Войниче стана, отиде,
по малко думи си казали,
повече обич си дали.
Ей ти, Край Белуш откъде дойде,
вънка на порта похлопа:
- Стани ми, Еленке, отвори!
Че му Еленка проговори:
- Не мога, либе, да стана,
снощи е, либе, дошла,
твоята кака хубава
с нейното дете немирно,
та си ключове загуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010