* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранка думаше:
- Петрано, либе Петранке,
аз си на Влашко отивам,
на Влашко и Букурещко,
тебе те тука оставам,
пак тука да те намеря!
Често се не пременяй,
често за вода не ходи
на Гургушкови кладенци,
че Гургушко ти е любовник,
пък на мен голям душманин -
ако тук го намеря,
главата ще ти отрежа!
Вчера си Стоян замина,
Петранка рано станала,
че се хубаво премени,
вързала й гердан жълтици,
вдигнала й менци на рамо
и си й за вода отишла
на Гуркушкови кладенци.
Там се Гургушко намира,
златна ябълка подхвърля,
Петранка в гърди удря.
Петранка дума Гургушко:
- Гургушко, либе Гургушко,
вчера си Стоян замина
ела довечера у дома,
тази вечер да вечеряме,
тази нощ да нощуваме.
Вечерта, като се мръкнало,
Гургушко у тях отиде;
яли са, още пили са,
първите петли пропели,
пропели и повторили.
Стоян на порти похлопал:
- Излез ми, либе, отвори,
че съм си, либе, забравил,
на бели пари мярката,
на жълтиците везните!
Петранка се обажда:
- Постой, почакай, Стояне,
малко си дете повивам,
повивам да го приспивам.
Не си е дете повивала,
а се е чудела и маела -
къде Гургушко да скрие.
Отваря пъстри сандъци
и си Гургушко затваря,
и на Стоян отваря.
Стоян на Петранка думаше:
- Петрано, либе Петрано,
защо ми на вино мирише,
на вино и на ракия?
Петранка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
вчера са тука идвали
твоите пусти достове,
дорде ги сега изпратих.
- Петрано, либе Петранке,
що търсят тука Петрано
гургушкувите ножове,
гургушкувите пищови?
- Вчера си идва Гургушко
и взима жито на заем,
та няма пари да даде -
остави свойте ножове,
като си дойдеш, Стояне,
с тях да се тъкмите.
- Петрано, либе Петранке,
я ми дай китка ключове,
сандъци да си отворя,
мярката да си намеря.
Петранка се завайкала,
но няма какво да прави
и му ключовете дала.
Стоян отваря сандъци
и там си Гургушко заварва.
- Гургушко, кардаш Гургушко,
какво търсиш тука, Гургушко?
Гургушко дума Стоян:
- Стояне, джанъм, Стояне
мен ме Петранка канила,
канила и калесвала.
Събери всички родове,
те всичко ще решат.
Стоян си гости поканил,
нейните роднини.
Яли са и пили са,
Стоян се изправил и казал:
- В моята нива се е научило
едно биче да я припаса,
нивата ли да ожъна,
бичето ли да убия?
- Ожъни си нивата,
че друго ще се научи!
И Стоян убива Петранка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010