|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Пенчо Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
ази ще, либе, да ида
на Влашко, на Букорещко;
едри търговци там имам -
девет дюкяна все със сукнена премяна,
десети дюкян с урапси,
сукнена и атлазена,
вересии да си събера,
на едни пари да давам,
от други, либе, да вземам,
на Влашко съм с търговците,
на Плевен съм с джамбазите.
Тебе те, либе, оставям
младичка, либе, хубава.
Със слънце порти затваряй
и пак ги със слънце отваряй,
често жълтици не връзвай,
често за вода не ходи
на Гургушеви кладенци,
че ти е Гургуш любовник,
на мене голям душманин.
В неделя Пенчо замина,
в понеделник Петранка станала,
че се е умила, оплела,
мъжка си рожба окъпа,
върлина ризи опрала,
опрала и ги простряла.
Излезе горе в стаята
пъстри сандъци отключи,
извади скъпа премяна,
че се хубаво нагизди,
вързала върви жълтици,
грабнала бели бакъри,
че си за вода отива
на Гургушеви кладенци.
Гургуш на чардак седеше,
мъжка си рожба държеше,
златна си ябълка подхвърля
детето да си залисва.
- Помози Бог ти, Гургуше,
опустяло ти детето,
ела, Гургуше, у дома -
Пенчо надалеч замина.
Аз съм кокошка заклала,
топла съм пита месила,
кофа съм с вино наляла
за двама да я изпием.
Гургуш с Петранка отиде,
седнали двама да хапнат,
да хапнат за своето здраве,
пък за Пенчово прощене.
Хапнали, не погълнали -
Пенчо на врата похлопа:
- Я ми, Петранке, отвори,
парите съм си забравил
в собата на полицата,
парите и кавалето.
- Постой, почакай, Пенчо ле,
мъжко ми е дете на крака,
повивам и го развивам.
Пенчо се много ядос,а
като си врата поритна,
че се на одаята запряла.
Пенчо си Гургуш улови
и на Гургуш думаше:
- Научила се е мечката
да ми увива нивата,
сега ме мене научи -
дали мечката да убия,
или нивата да ожъна?
Гургуш на Пенчо говори:
- Ако убиеш мечката,
друга пак ще се научи,
ами си ожъни нивата -
да ти е мирна главата!
Пенчо се назад обърна,
Петранки глава отряза.
Габрово (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|