* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо за вино ще иде,
за вино Пенчо, за жито,
дванайсет кола за жито,
а пък с десет за вино.
Пенчо Петранки думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз за вино ще ида,
за вино още за жито.
Аз те тука оставям,
пак тука да те намеря.
Често за вода не ходи
на Гургушови кладенци,
че теб ти е Гургуш любовник,
пък на мен голям душманин.
Днес, като си Пенчо замина,
утре си стана Петранка,
че се умила, оплела,
дребно се, ситно нареси,
дигнала е менци на рамо
и си за вода отива
на Гургушови кладенци.
Гургуш на чардак стоеше,
мъжко си дете държеше,
златни ябълки подхърля,
детето да си залъгва.
Петранка дума Гургушу:
- Гургуше, либе Гургуше,
Пенчо за вино отиде,
за вино, още за жито,
я ела, либе, у дома
тази вечер да вечеряме,
да вечеряме, за нощуваме...
На Пенчо му се присмя дружина -
какъв е Пенчо търговец,
пък каква му е булката,
булка му ходи с Божко...
Пенчо се назад повърна
и си на порти потропа:
- Петранке, либе Петранке,
стани ми, либе, отвори,
че съм си забравил крината,
крината за бяло жито,
везната за жълтиците.
Петранка порти отвори,
Пенчо като в къщи влезе,
и си Петранка попита:
- Какво си, либе, завила?
- Квасник съм хляб месила,
завила съм го да втаса.
- Петранке, либе Петранке,
що са на Гургуш тук чизмите?
- Снощи си Гургуш дохожда
за вино, за вино и за ракия,
че няма Гургуш да плати,
та си остави чизмите.
- Що са му тука и пищовите?
- Лъга се либе, долъга,
сам си й Гургуш тука.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010