* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отива,
надолу Стоян, нагоре,
нагоре, Стоян, на башча;
бяла го Неда изпровожда,
много му здраве провожда.
Стоян на Неда думаше:
- Недо льо, булка хубава,
тука те тебе оставям,
при батя, Недо, при буля -
бате за баща да знаеш,
и буля, Недо, за майка;
със слънце порти затваряй,
пък ги със слънце отваряй;
често за вода не ходи
на Лазаровото кладенче -
Лазар е мене душманин,
на тебе верен любовник...
А че се Неда повърна,
привлезе в къщи високи,
отвори пъстри сандъци,
извади нови премени,
че се облече, премени,
дваж по-хубаво се забради,
нарами крива кобилца,
кръстоса бели бакъри,
че си за вода отиде
на Лазарово кладенче.
Там си Лазара завари -
Лазар си конче поеше.
Лазар на Неда думаше:
- Недо льо, булка хубава,
замина ли си млад Стоян,
подръж ми, Недо, кончето...
Дорде си Лазар издума,
аля го Стоян че иде.
Стоян на Неда думаше:
- Тъй ли ти, Недо, заръчах,
заръчах и ти поръчах?
Стоян си ножче извади
и й главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010