* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Стамбол ще иде
сюрек говеда да кара,
да кара, да ги продава.
Бяла го Неда изпроважда,
по бяла фуста вълнена,
по жълти чехли на прябош
и по алена фанела.
Стоян на Неда думаше:
- Недо льо, първо венчило,
тебе те тука оставям,
аз ще на Стамбол да ида
сюрек говеда да карам,
да карам, да ги продавам.
Тебе те тука оставям -
късно за вода не ходи,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш!...
Късно за вода не ходи
на Лазарови кладенци -
Лазар ми й голям душманин,
на тебе й вета роднина,
роднина, голям приятел...
Стоян си конче възседна,
че си надолу замина.
Неда се й назад върнала,
извади китка ключове,
отключи пъстро сандъче,
извади най баш премяна,
най баш премяна венчана,
че се хубаво премени,
по-хубаво се забради,
дръпнала й бели бакъри,
че й за вода отишла
на Лазарови кладенци...
Лазар на кладенци седеше.
Че как го й Неда видяла -
отдалеч му се й засмяла,
отблизичко му хортува:
- Добър ти вечер, Лазаре!
Лазар на Неда думаше:
- Дал ти Бог добро, Недо ле,
че къде й Стоян, Недо ле?
Неда Лазари думаше:
- Лазаре, йолдаш и кардаш,
Стоян не е тукана -
млад Стоян отиде у Стамбол
сиви стада да харчи,
да харчи, да ги продава...
Лазар на Неда думаше:
(*)
- Недо льо, мари Недо льо,
я ставай, Недо, иди си,
наготви топла вечеря,
наготви ясте всякакво,
приготви пите хубаво,
върлинка бистра ракия
и руйно вино червено,
постели, Недо, дебело,
подложи, Недо, високо -
таз вечер у вас ще дойда
вечеря да вечеряме...
И Неда стана, отиде,
наготви ясте всякакво,
пигласи пите всякакво
и бистра върла ракия,
и руйно вино червено...
Яла и Лазар де иде,
седнали да си вечерят.
Стоян на порти похлопа,
похлопа, още повика:
- Недо льо, мари, Недо льо,
стани ми, Недо, отвори,
че съм си тефтер забравил
в собата на полицата...
И Неда беше отворила,
и Стоян, холан, увлезе,
и на Лазаря думаше:
- Добър ти вечер, Лазаре,
добре си дошъл, Лазаре,
нещо ще те попитам -
аз имам чаир за бране,
че се й нагадил млад юнак
кончето си да напася...
Дали юнак да убия,
или чаира да покося?**
Лазар Стоени думаше:
- Стоене, младо търговче,
правичко да ти обадя -
ако си убийш юнака,
пък други ще се нагади,
пък други, пък по-добър
да си пасе кончето;
ами си покоси чаира,
да не ти идат юнаци!
Извади остро ножченце -
на Неда глава отряза!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010