* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Елена, булка хубава!
Вълчановата майчица,
тя на Вълчана думаше:
- Вълчане, сино Вълчане,
аз като чувам, Вълчане,
булката либи Аврама,
либи го и ще го вземе!
Вещи му й риза шила,
тънена и копринена,
за триста - сърма и злато,
за двеста - бяла коприна.
Вълчан мама си думаше:
- Мале ле, мила мамо мо,
ти мълчи, мале, хем търпи,
аз ще Еленка опитам.
Вълчан Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
какъв съм съня сънувал,
събота срещу неделя.
Силна ме вода поднесе,
нямало кой да ме отърве,
че ме е Аврам отървал...
Еленке, булка хубава,
я стани рано в неделя,
наготви гостби хубави,
опечи топли хлябове.
Аз ще да Аврам повикам,
повикам, да го нагостим.
Еленка, булка хубава,
тя на Вълчана думаше:
- Вълчане, пръвно венчило,
каква ще го дарба да дарим?
Аз шия риза за тебе,
тънена и копринена,
за двеста - сърма и злато,
за триста - тънка коприна.
Хайде, Аврама, да дарим,
на тебе друга ще ушия!
Че стана Вълчан, отиде,
отиде, Аврам повика.
Еленка, булка хубава,
тя им софрата премела,
начупи топли хлябове,
носила топла вечеря.
Извади риза тътена,
тътена и копринена,
та си Аврама дарила.
Вълчан си на Аврам думаше:
- Авраме, беним йордашим,
девет години кардашим,
аз имам нива зелена,
какъв се е орел нагадил,
че ми е нивата погазил.
Орел ли да си убия,
нива ли да си пожъна?
Аврам на Вълчан думаше:
- Вълчане, беним йолдашим,
девет годин кордашим,
ти да си орел убиеш,
друг орел ще се нагади,
нали ти е нива зелена...
Я си нивата ожъни!
Извади Вълчан ножчето,
на Еленка глава отряза.
Глава й се търкаляше,
езика й хортуваше:
- Вълчане, пръвна пръвнино,
какво ме хитро излъга
и ми главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010