* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранки думаше:
- Петрано, либе Петранке,
Петранчице ле, либе ле,
аз ще, Петранке, да ида
в Цариград младо джелепче,
в Цариград младо касапче.
Тебе те тука оставям,
ти нямаш стара свекърва
наука да те научи.
Я слушай, да те науча -
кога на гурбет отида
често се не пременувай,
често за вода не ходи
на Гургоилови кладенци,
край Гургоилови дюгени,
Гургу ти е верен любовник,
пък на мен върли душманин,
че ти се кани, Петранке,
млад Гургуш ти се заканял,
Петранке, ще те улови,
на резил ще те направи...
От хората е, либе, срамота,
от Бога е, либе, грехота!
Слуша Петранка Стояна
доде си Стоян замина...
Тя се умила, оплела,
че се хубаво премени,
дваж по-хубаво нагизди.
Дигнала менци на рамо
и пъстри стомни на ръце,
че е за вода отишла
на Гургоилови кладенци,
край Гургоилови дюгени.
Гургуш на чердак седеше,
мъжко си дете държеше,
със ябълки го залъгва.
Кат' го Петранка видяла,
Петранка, булка хубава,
налива менци, излива,
дано я Гургуш съгледа.
Като я Гургуш съгледа,
той си ябълка захвърли,
удари Петранка в гърдите.
Петранка дума Гургушу:
- Гургуше, либе Гургуше,
не ме с ябълки замеряй.
Ела, Гургуше, у дома,
таз вечер да вечеряме,
наедно да нощуваме.
Стоян го няма туканък,
той си в Цариград отиде,
в Цариград младо джелепче,
в Цариград младо касапче.
Ела, Гургуше, у дома,
топла съм пита месила
и кокошка съм заклала.
Че стана Гургуш, отиде,
седнали, вечеряли са.
Петранка дума Гургушу:
- Я пояж, лебе Гургуше,
я пояж, либе, и попий,
за мое здраве, за твое,
за Стояново прощене.
Дано му дойде хабера,
хабера по дружината.
Легнали да си нощуват.
Таман се Гургуш разхвърля,
той си ножове закачи,
ножове, още пищови,
Стоян на порти похлопа.
Като похлопа, повикна:
- Петрано, либе Петранке,
ела ми, либе, отвори,
отвори, либе, отключи.
Пък тя отвътре говори:
- Че кой ми хлопа вратата
и кой ми плаши децата?
Стоян го няма туканък,
той си в Цариград отиде,
в Цариград младо касапче,
в Цариград младо джелепче.
Стоян Петранки думаше:
- Петрано, либе Петранке,
ела ми, либе, отвори.
Ако не ми се надяваш,
не ме ли, либе, познаваш?
Скрила Петранка Гургуша
в тъмните маджар сандъци.
Тогаз Стояну отвори.
Стоян Петранки думаше:
- Що щат, Петранке, у дома
Гургушовите ножове,
Гургушовите пищови?
- Стоене, либе Стоене,
вчера си Гургуш проводи
негови калфи, чираци,
да му дам вино на вяра,
на вяра, на вересия.
Аз му на вяра не дадох,
той си ножове заложи,
ножове, още пищови.
Стоян Петранки думаше:
- Петрано, либе Петранке,
що ти е събран козека?
Петранка дума Стояну:
- Стоене, либе Стоене,
вчера сестра ти дохожда,
мъжко си дете донесе,
че са децата играли
и са козяка събрали...
Като се Стоян разтърси,
той си Гургуша намери
в техните маджар сандъци,
и на Гургуша думаше:
- Що щеш, Гургуше, туканък?
Досега ще ти е живота!
Гургуш Стояну думаше:
- Не ме, Стояне, затривай.
Аз не съм дошъл самичък,
самичък, по своя воля.
Мен ме е Петранка викала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010