* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натовари Стоян, Стоене,
педесет коли със жито,
и шейсет коли с ечмик,
че ще ги Стоян закара,
в Русе града голяма.
Биволите му брезите,
керванът готов да тръгне.
Стоян пред керван излезе,
и на Копринка продума:
- Копринке, любе Копринке,
аз тебе тука оставям,
със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй.
Като се ази завърна,
да не се нещо науча,
главата ще ти отрежа,
за вода няма да ходиш,
на Гурголовото кладенче.
Като каза Стоян, замина.
Копринка булка хубава,
тя се хубаво премени,
премени, още нагизди,
нарами менци на рамо,
за вода и тя отиде,
на Гурголовото кладенче.
Гургул на чардак стоеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше.
Той на Копринка думаше:
- Много си, Копринке, хубава,
за къде си се пременила,
ил на черква си ходила?
Копринка дума Гургула:
- Стоян на Русе замина,
и аз съм сама у дома...
Гургул Копринка пак дума:
- Наточи вино червено,
заколи тлъста кокошка,
довечера гости ще имаш!
Копринка у тях си отиде,
извади вино червено,
закла тлъста кокошка,
наготви гостби хубави,
ето го Гургул че иде.
Яли що яли и пили,
легнали сладко да поспят.
Стоян си порти отвори,
в стаята отиде,
на двама главите отряза,
да знае всеки, да помни,
по чуждо да не захожда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010