* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Како е чудо станало
през осемнайста година
с Никола, баш ергенина.
Еленка, булка хубава,
тя беше скоро женена
за Стоян баш чорбаджията.
Нали бе Стоян млад войник,
той си на фронта замина
и на Еленка поръча:
- Еленке, севда голяма,
ази на фронта отивам,
тебе те тука оставям,
акъла да си опичаш,
да не те някой излъже!
Ако се, мила, науча,
през нощта фронта напущам,
право у къщи ще дойда,
главата ще ти отрежа!...
Стоян с четата замина.
Никола, беше ергенина,
той беше първи у селото.
Ни остана мома, ни булка
от него непрегърната,
от него нецелуната.
Нали беше Еленка хубава,
вити й вежди гайтани,
очи й черни череши,
лице й бело румено,
страни й ален трендафил,
уста й сладки мънички,
който я види - примира,
вярвам за нея умира
и Никола за нея умира.
Той си Еленка прилъга,
прилъга и залиби,
верни й думи думаше.
Я ти си сама у къщи,
вечер ме късно почакай,
докато петлите попеят
ази, либе, ще идвам,
при тебе да си прекарвам.
Нали бе Еленка хубава,
хубава, млада глупава,
тя си Никола залюби.
Нали се Стоян научи
тамо ми долу на фронта,
Стоян отпуска поиска,
право у къщи отиде.
Тихо си врата отвори
и Никола и Еленка завари,
и главите на двама отрязва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010