* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър Петрани думаше:
- Петрано, либе Петрано,
утра, Петрано, ще ида
у Цариграда за стока,
тебе тука оставам -
у къщи, Петрано, да седиш
и да не отиваш, Петрано,
на Боювото кладенче,
че Бою ти е любовник
и от старо време сговорник.
Петрана сичко слушаше
дорде е Тодор при нея.
Като е Тодор заминал,
Петрана облича нова премяна,
и взима бели бакъри,
и бързо Петрана отива
на Боювото кладенче.
Бою на кладенче стоеше,
с меден кавал свиреше.
Петрана Бою продума:
- Я спри, Бою, кавала,
таз вечер у дума да дойдеш,
Тодор го няма у къщи,
той у Цариград отива.
И Бою това и чакаше.
Вечерта Бою отиде,
Петрана го весело посрещна,
двама са яли и пили,
сладки си думи думали.
Пътни се врати полопват,
тогава Бою продума:
- Защо ме, Петрано, извика,
сега ще ни Тодор завари.
Тогаз Петрана продума:
- Не бой се, Бою, не бой се,
както съм те извикала
и тъй ще те изпроводя.
Аз сега, Бою, ще изляза,
на Тодор порти да отворя
и с него у яхъра ще идем,
кончето да му вържем,
а пък ти, Бою, тогава
бърже на вънка да излезеш,
да не те у къщи завари.
И така са направили,
Петрана навън излиза,
на Тодор порти отваря,
с Тодор у яхъра отива,
Тодор Петрана поглежда,
че й косата рошава
и я попитва:
- Петрано, либе Петрано,
защо ти е косата рошава,
защо ти са бузи хапани
и защо ти е креватя разфърлян?
Тогаз му Петрана казала:
- Днеска сестра ми дохожда
у дома, Тодре, на гости,
с нейното малко детенце.
На кревата го бях турила,
с него да си поиграя,
то ми косата разрошави
и ми бузите поапа,
и кревата разфърли.
Тодор й тогаз продума:
- Нека така да бъде таз работа...
После възглавката подигна,
какво е Тодор съгледал -
Боювите пищови забравени.
Тогаз е Тодор попитал:
- Какви са тез пищови?
Петрана мълчи и мисли,
и думица не продумва.
Тогаз Тодор поръчал:
- Петрано, либе Петрано,
зарана рано да станеш,
да сготвиш гостби хубави,
да месиш пещи лябове!
И сички комшии поканили,
само комшията Бою не викат.
Петрана Тодор попита:
- Сички комшии извика,
защо и Бою не извика?
Тогаз й Тодор продума:
- Иди го, Петрано, извикай,
той тебе по ще послуша.
И става Петрана, отива,
на Бою тя думала:
- Я ела, Бою, у дума,
да видиш к'ва е тая работа.
И Бою става, отива,
като са яли и пили
всички казали по нещо
и най после Тодор ще каже:
- Слушайте, бабо и дядо,
и вие, всички комшии,
какво ще ви попитам.
Посял съм нива със жито,
научило се едно биче
у нивата ми да дохожда,
нивата да ми опасва,
опасва, да я тъпче,
какъв акъл ще ми дадете -
дали нивата да ожъна,
или бичето убия?
Сичките мълчат и мислят,
не могат нищо да кажат.
Тогаз се Бою усетил
и на Тодор продумал:
- Ако бичете убиеш,
друго биче ще се научи
да ти нивата опасва,
по-добре нивата ожъни
и като няма к'во да пасе,
и няма вече да дожда
да я пасе и тъпче...
Тогава Тодор е станал
и Петрана залавя,
руса й глава отрязва:
- Това е, дядо и бабо, нивата,
ето бичето насреща,
жена, която наруши
всяка клетва семейна
и мъжът й така заплаща!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010