* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър Петранка думаше:
- Петранке ле, либе Петранке,
аз на гурбет отивам,
тебе те тука оставям,
пак тука да те намеря.
Със слънце порти затваряй
и ги със слънце отваряй.
Не ходи рано за вода
на Гьоргевите кладенци,
че ти е Георги любовник,
а пък на мене душманин.
Тези думи Петър като каза
и си на гурбет замина.
Петранка го на порти изпрати,
бързо се назад повърна
и се хубаво премени.
Хубави гостби наготвила,
грабнала менци на рамо
и на Гьоргевите кладенци отишла.
Три пъти менци изливала
и все за Георги гледала.
Георги си конче водеше
на кладенци да ги напои
и там си Петранка завари.
Петранка Георги думаше:
- Ела ми, Гьорге, на гости -
тази вечер Петър го у дома няма.
Тъкмо си слънце захожда,
Георги на порти почука,
Петранка порти отвори
и си Георги покани.
Хапнали, сладко сръбнали,
легнали и са заспали.
Първи петли като пропели
Петър си на порти почука,
три пъти на порти почука,
почука, още похлопа,
ала му никой не отвори.
Петър през порти прескочи,
право си вкъщи влезе
и какво там да види -
Георги и Петранка заспали.
Леко ги Петър събуди
и си Георги изпрати,
а на Петранка поръча:
- Петранке, либе Петранке,
наготви гостби всякакви,
опечи пита голяма,
че у вас на гости да идем.
Петранка гостби бързо наготви,
станали, на гости отишле,
седнали веселба да се веселят.
Тогаз Петър на дядо си продума:
- Я слушай, дядо, послушай -
нива голяма посях,
нивата е много хубава,
ала се, дядо, научи
селския бик да я пасе.
Кажи ми, дядо, научи ме
какво да сторя, направя.
Дали да си нива окося,
или бика да убия?
Тогаз си дядото на Петър продума:
- Я вземи, зетко, че си нивата окоси!
Че стана Петър, се изправи,
от пояс ножа извади
и го в гърди на Петранка заби.
На дядо си тогаз той каза:
- Ето я, дядо, нивата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010