* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Черньо Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
ази на Стамбул отивам,
тебе те тука оставям.
Много си млада, хубава,
ама си малко глупава.
Дюкяни да ми наглеждаш,
дюкяните с чираците,
чифлика със арагатите.
Когато на чифлик дойдеш,
мъжка си рожба да водиш,
с вехтичко да се облечеш,
че са все млади овчари,
а пък вдовец е кеята.
Петранка го изпратила,
умила се и изплела,
жълто цвете затъкнала,
заклала е тлъста юрдечка,
и за чифлика замина.
Като я видя кеята,
той на овчари поръча:
- Пущайте, холан, стадата,
долу из дола на паша,
ази не мога да дойда -
днеска ще сметки оправям.
Черньо далеко заминал,
чорбаджийката искала
сметката на нея да предам.
Бързо стада изкарали,
Петранка с кея седнали.
- Сега е, либе, времето,
двама да се вземеме.
Яли са, почерпили се,
легнали, сладко заспали.
Скрит бил Черньо из ъгъли,
та ми е момент издебнал,
лекичко врата отворил
и ги двама затворил.
Ножче от пояс извадил,
че ги двамката събудил
и на Петранка продумал:
- Срещу нож ли ще постоиш,
хоро ли ще поиграеш?
Пък на кеята продумал:
- Искам ти да ме изслушаш!
Имам нива с просо сята,
научило се е биче,
да гази, пасе просото.
Я ме ти сега научи,
бичето ли да убия,
нивата ли да ожъна?
Помисли кея и рече:
- Нива е на изежбина.
Ако бичето убиеш,
то друго ще се научи,
ама си нива пожъни,
бичето да не се щърви
и други да се не учат.
Друга си нива закупи,
да те главата не боли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010