|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Сдружили се двама другари
Стоян и Гургул - млади юнаци.
Наедно другарували,
наедно нощували.
Залюбил Стоян Петкана,
залюбил я и задирял,
и за нея се оженил.
Направили сватба голяма,
за чудо и приказ станала.
След време Петкана станала
неверна и несговорна.
Стоян дума Петкана:
- Петкано, булка хубава,
мене ме вика Валията
за онбашия на турците,
за бимбашия на българи.
Кога ще се върна не зная,
ала кога се, либе, завърна -
портите да ми отвориш.
Петкана дума Стояну:
- Стояне, мой стопанино,
кога от там се завърнеш
на портата да почукаш,
три пъти двор да обиколиш,
ако те куче познае -
ще знам, че си моя стопанин.
Стоян се облича, излиза,
Петкана ракла отваря
с булчинските премени.
Дига кобилица на рамо,
с бели менци на чешма отива.
До чешмата ябълка зрела,
Гургул на клони седеше,
червни ябълки береше,
една падна на Петканини гърди,
на гърдите й, в пазвата.
Петкана котли налива и излива,
и на Гургула тъй дума:
- Стоян във войска отиде,
ела ми довечер на гости,
приготвила съм вечеря
да се двама видим отблизо.
Стоян от Валия излаза,
и по потайно време се връща,
изпълвайки Петканина поръчка.
Стоян Петкана дума:
- Петкано, булка хубава,
защо ти е коса разчорлена?
- Идваха братови деца,
та ми косата разплетоха.
- Защо са ти бузи червени?
- Сестрини деца ме целуваха.
- Защо ти е роба разхвърляна?
- Деца искаха да ме видят кат булка.
Стоян Петкана изслуша
и тихом й продума:
- Искам зафет на дома си
със всите да направя.
Заклал е крави ялови,
сготвиле гостби секакви,
и вино, и ракия с бадъни.
- Ти ще, Петкано, да идеш,
цело село да калесаш
наедно с кметове и помощници!
Петкана с бъклица шарена
целото село си покани.
Всички си гости дойдоха,
ама Гургула нямаше.
Стоян лично отиде,
та си Гургула покани.
Хората ядеха и пиеха,
и сладко се веселеха.
Стоян им гатанка даде:
- Научил се е млад елен
да ми водата напива
и ми ливадата пасе.
Кажете ми що да сторя?
Всички се хора смаяха,
никой гатанка не отгатна.
Гургул гатанка отгатна:
- Стояне, мой верен другарю,
мой верен другарю, приятелю,
ако елена убиеш -
друг елен ще се найде
водата да ти напива
и ти тревата напасва.
Най-добре ливадата изгори
и водата ти пресуши.
Стоян взе рогозки плетени
и с катран помазани,
уви в тех булка Петкана
и запали рогозки катранени,
с хубава, ала неверна Петкана.
Ако това не бе станало,
не би се песен пеяло,
за Стоян и за Петкана,
за Гургула и Стояна.
Долни Дъбник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|