* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Петрано, либе Петрано,
тука те, либе, оставям,
тука да те заваря.
Няма да ходиш, либе ле,
на Боювите кладенци,
Бою ще те закачи!
Петрана Тодор не слуша;
кат' си у къщи увлезе,
че се й хубаво премени -
вързала върва жълтици,
грабнала менци на рамо
и си отива, отива
на Боювите кладенци.
Там си Бою завари,
с меден кавал да свири.
Петрана му е казала:
- Довечера у дома да дойдеш -
Тодор го няма у дома,
отиде на кяр и на печалба.
Бою у Петранкини отиде;
седнали, яли и пили.
Тодор се й от кяр върнал
и си ми ги заваря
у тях ядат и пият.
Тодор на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
рано зарана ще станеш,
ще омесиш пещи лябове,
ще свариш казан гостба,
и ще си викаш комшии,
комшии, и дяда и баба,
и Боя ще извикаш.
Отишли са всички роднини,
яли са и са пили.
Когато са тръгнали да си отиват,
пък Тодор им е продумал:
- Слушайте, бабо и дядо,
роднини и комшии.
Едно ми се й добиче научило
нивата да ми пасе.
Дали да си добиче убия,
или си ливада окося?
- Ако си добиче убиеш,
друго ще се научи;
по-добре ливадата си окоси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010