* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
я ще, Петранке, да ида
на тая пуста Добруджа;
да ми нивата ожениш,
хамбари жито напълниш,
да ми лозята обереш,
бъчови вино напълниш!
Че стана Стоян, замина
на тая пуста Добруджа.
Петранка, булка хубава,
йодвзема китка нахтари,
разключи пъстри сандъци,
извади герджик премяна,
та се хубаво премени,
я по-хубаво превърза,
па сключи бели бакъри,
че си отиде, отиде
на Гиргишкото кладенче.
Гиргиш на чардак седеше,
печено агне ядеше
и ройно вино пиеше.
Като си сгледа Петранка,
златна ябълка замери,
замери и я удари.
Петранка, булка хубава,
тя си на Гиргиш думаше:
- Гиргише, луда гидийо,
Стоян ми, холан, замина
във тая пуста Добруджа,
двечерка у дома да дойдеш,
сладки ручоци ще сготвя,
и душна бъчова ще пусна...
Като се, холан, мръкнало,
та стана Гиргиш, отиде,
яли са, холан, и пили,
среднощ е, холан, станало,
легнали, та си заспали.
Стоян на врата почука.
Петранка, булка хубава,
чуди се, холан, и мае,
отде Гиргиш да изпрати,
че през баджа го изпрати,
та на Стояна отвори.
Когато Стоян, бре, влейна
и на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
защо си толку готвила,
готвила, не си дояла?
Петранка, булка хубава,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
от твойте жалби, кахъри,
не можах да ги, бре, доям...
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
защо ти черги бъркани?
- От твойте жалби, кахъри
не можах сънчец да заспя,
затуй са черги бъркани...
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ти стани рано в неделя,
замеси бели колаци,
замеси и ги опечи,
на Бога курбан ще колим!
Петранка, булка хубава,
станала рано в неделя,
омеси бели колаци,
омеси и ги опека.
Стоян си курбан заколи,
цялото село е свикал;
когато ядат и пият,
Стоян се рюком прерюка:
- Селяни, селски старешници,
имам си нива зелена,
селска се буа научи
да си ми нивата пасе.
Дали си нива пожъна,
ели буата да убия?
Селяни, селски старешници,
тия Стояна думаха:
- Стояне, младо копиле,
ти си нивата пожъни -
кат' имаш нива зелена,
друга ще буа да дойде!
Стоян си фата Петранка,
с черна я смола засмоли,
с буен я огън запали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010