* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
Петранке, първо венчило,
Петранке, първо пръвнило,
аз ще ида, либе, на сбора
стока да си закупя.
Тебе те сама оставям
със слънце порти затваряй,
със слънце ги, либе, отваряй,
хора ни много завиждат...
Че стана Петър, замина.
Петранка, булка хубава,
тя се назад повърна,
земала й китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади премяна хубава,
че се хубаво премени,
земала й стомни шарени,
отиде за вода студена
на хайдушкото кладенче.
Там си Петранка завари
нейното първо либе,
та на Еню продума:
- Ти ела, Еньо, във нази,
хубави гостби ще сготвя
и руйно вино наточа.
Вечерта се й мръкнало,
Петранка, булка хубава,
хубави гостби наготвила
и руйно вино наточила.
Ето го Еню, пристигна,
седнали да ядат и пият.
Както са яли и пили,
и така са заспали...
Петър на порти похлопа,
похлопа и повика:
- Петранке, първо венчило,
Петранке, първо пръвнило,
я стани, порти ми отвори,
кончето ми поеми!
Петранка, булка хубава,
тя се от сън събуди
и ми се чуди горката
какво да чини, да прави.
Тихо на двора излиза
и на Петър продума:
- Петре ле, първо венчило,
Петре ле, първо пръвнило,
станало й девет години
както се двама вземахме,
твоята сестра Еленка
на гости не беше ни идвала.
Ти като замина,
тя на гости ни дойде,
цяла нощ сме яли и пили,
тъкмо сега си замина...
Петър нищо не рече,
право в къщи си влезе,
какво горкия завари -
на Еню ножа белязан
на софрата лежеше.
Петър нищо не каза,
право при дяда отиде.
- Дядо бе, дядо Дойчине,
диво се е прасе научило,
питомно просо да пасе.
Какво, бе, дядо, да сторя -
прасето ли да убия,
или просото пожъна?
- Ако прасето убиеш,
друго ще се научи,
по-добре просото пожъни!
Петър се назад върнал,
на Петранка глава отрязал
и така я наказал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010