* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Присмя се Койо на Стоян,
че му е булчето хубаво,
пък няма жълти алтъни.
Койо му е грозно булчето,
а има жълти алтъни
Натвари Стоян, Стоене,
петдесет коля с жито,
че му се е малко видяло.
Още петдесет натовари
и си кервана потегли.
Неговата е кола желязна
чикиджикя й алтънен.
Като кервана потегли,
вървели, що се вървели,
до средата на пътя спряли.
Стоян Иванчо думаше:
- Повъзпри, Иванчо, кервана,
разпригни руси биволи,
разпрегни и ги напой.
Аз ще се назад повърна,
че съм забравил, забравил,
на бяло жито крината,
крината и селгията
и на парите исапя.
Стоян се назад повърна.
Като си влезе в село
всичките къщи тъмнеят,
само Копринка светеше.
Стоян си в двора влезе,
на Копринкината одая
през пенджурата погледна,
погледна Стоян, послуша,
Копринка, булка хубава,
и Койо индже терзия.
Копринка седи в долен кът,
а Койо стои в горен кът,
една си дума думаха:
- Ние сме си лика прилика!
Дано Стояна убият,
двамата да се вземеме.
Стоян на врата похлопа,
похлопа, още повика:
- Копринке, булка хубава,
Копринке, бяла гъркинке,
стани ми врата отвори,
че съм забравил, забравил
на бяло жито крината,
крината и селгията
и на парите исапя.
Копринка се от къщи не обажда
Стоян си врата поритна,
врата сред къщи отиде
и си ножчето извади
на Копринка глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010