* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранке думаше:
- Ази ще, либе, да ида
с девет кола за жито,
с дванайсе за вино и ракия;
тебе те тука оставям.
Слънцето като залезе,
портите да си заключиш!
Хубаво й Стоян заръча.
Стана Стоян, замина.
Вървели, що са вървели,
полвина пътя минали,
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я си кервана запрете,
че съм забравил, забравил
шиника на бешлиците,
кантаря на жълтиците!
Че се назад повърна.
Петранка като го изпроводи,
че си в къщи влязла,
топла е пита месила
и е кокошка заклала,
взела е менци на рамо,
на Гургул-кладенче отива.
Гургул на чардак седеше,
Петранка му думаше:
- Гургуле, либе Гургуле,
тази вечер у дома да дойдеш,
Стояна го тука няма -
Стоян си замина
с девет кола за жито,
с дванайсе за вино и ракия!
Мръкнало, недомръкнало,
Гургул в Петранкини отиде.
Петранка сложи трапеза
и на Гургула думаше:
- Я яж, Гургуле, да ядем,
да ядеме и да пиеме,
за твойто здраве и мойто,
за Стояновото пращане!
Сегнали и не посегнали,
хапнали и не преглътнали -
човек на порти похлопа.
Петранка се отвътре обажда:
- Върви си, човек непознат,
мене ми Стоян заръча
като слънцето залезе
портите да си заключа,
хубаво Стоян заръча.
Още Петранка не свърши,
Стоян се отвън обажда:
- Петрано, мари, Петранке,
я ми портите отвори,
че съм забравил, забравил
шиника на бешлиците,
кантаря на жълтиците!
Чуди се Петранка, мая се
какво да стори, направи,
че му портите отвори.
Стоян Петранки думаше:
- Я кажи, Петранке, я кажи,
глава ти ли да отрежа,
къс по къс ли да те нарежа?
Че й главата отряза
и я къс по къс наряза -
да гледа мало и голямо
и всеки тъй да прави...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010