* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Стамбул отива,
бяла го Недка изпраща,
по бяла рокля шуменска,
по бели чехли сливенски.
Стоян на Недка думаше:
- Язи на Стамбул отивам,
тебе самичка оставам.
Често за вода не отивай
на Лазаровия кладенец.
Като си Стоян заминал
Надка ми, булка хубава,
сключила й бели бакъри,
у Лазарови отиде
и си на Лазар думаше:
- Лазаре, наши комшиин,
Стоян на Стамбул отиде.
Да дойдеш двама да ядем,
да ядем, още да пием.
Таман са двама седнали
да ядат, холам, да пият,
Стоян си на врата похлопа.
Недка ми, булка хубава,
чуди се, холам, мае се
къде да дене Лазара.
На Стоян врата отвори.
Стоян на Лазар думаше:
- Какво да правя, Лазаре?
Тебе ли, холам, да убия
или булката да заколя?
Лазар на Стоян думаше:
- Догана си да убиеш,
друг доган пак ще кацне,
най си пожъни нивата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010