* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натвари Стоян, Стоене,
педесе коля с ечемик
и шейсе коля с жито.
Поведе Стоян кервана
и на Копринка поръча:
- Коприно, либе Копринке,
тука те, либе, оставам,
тук да те, либе, заваря,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш!
Копринка Стоян изпрати
от къщна врата до пътна
и се назад повърна,
извади най баш премяна,
че се нагизди, премени
и си при Кольо отиде,
отиде да го покани,
с него любов да прави.
Стоян тефтери забравил,
че се назаде повърна,
в тях си Кольо завари,
с Копринка любов да прави.
Стоян й глава отряза,
глава й рипка, рипкаше,
меден й език говори:
- Ти как ме, любе, кандиса,
та ми главата отряза?
Стоян Копринка думаше:
- Ти що ме, любе, не слуша,
като ти, любе, поръчах!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010