* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Имала майка, имала
едничък сина Стоена,
и то сираче остана,
без майка Стоен, без баща.
Ага големчек израсте,
найде си любе каматно,
та си са Стоен ожени
за Станка мома хубава.
Тамам му беше сватбата,
Стоену хабер допадна -
царюму измет да прави.
Стоен са сбира, торнува
младо войниче да иде
и на Станка си думаше:
- Станке ле, първо любове,
йе си са сбирам, торнувам
младо войниче да идам
и тебе сама оставем.
Ще ти са моле, Станку льо,
да гльодаш, Станку, що правиш,
че ти е тьонка снажката
и ти е бело лицето
и ти са уста думливи,
думливи, още смейливи
никой да та не излъже.
Ако са, Станку, излъжеш,
главота ще ти отреже!
Стоен си войник отиде.
Било е, колко било е,
до два ми, до три месеца,
Стоена са проводили
в Битоле града голема.
Оттам си писмо проводи
до Станка млада невеста,
че е Стоен вав Битоле.
Станка си писмо получи,
получи и го прочете.
Верна си кльотва забори,
писмо си Станка подаде
на близничконо комшийче,
на Коле баш ергенинан.
От него не е имало
ни мома нецелуната,
ни булка непрегърната.
Кольо си писмо прочете
и си на Станка викаше:
- Станке ле, близка комшийка,
Стоян на война отиде,
та може там да остане.
Дьо да ми, Станке, уйдисаш
вечер с теб да са сбираме,
сбираме и лафоваме.
Ако са Стоен не ворне,
за тебе ще са ожене.
Кольо бе вакал, каматан,
шенливчек, още пейливчек.
Станка са льосно излъга,
та са на Коле согласи
вечер дома хи да ходи.
Отде си Станка, видеха
неине близни комшие,
те си на Стоен писаха,
какво ми Станка разправе.
Стоен си отпуск поиска,
нощем във село допадна,
кротко си двори прерипна
и още врата отвори.
Коля си вътре завтаса,
със нож хми глави отреза,
и хи на потен изнесе,
до вратана хи остави,
та да са повни, приказва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010