* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я ще на гурбет да ида,
на тебе, либе, заръчам,
често се не мий, не плети,
и на Гургулови кладенци,
ти при Гургул не ходи,
на тебе, либе, любовник,
на мене, либе, душманин!
Петкана Стоян изпрати
и се уми и оплете,
и си за вода отиде.
Три пъти вода налива,
три пъти вода излива,
дорде я Гургул съгледа
от високите чардаци.
С ябълки Петкана замеря,
Петкана на Гургул думаше:
- Недей ме, либе, замеря,
ами довечера да дойдеш,
че Стоян на гурбет отиде!
Стоян се върна дома си
и се на тавана покачи.
Гургул вечерта отишъл
и го Петкана срещнала.
Гургул пищови извади
и под възглаве ги сложил,
до късно пили и яли.
Както са пили и яли,
Стоян на порта потропа,
Гургул из прозорци избега.
Стоян Петкани думаше:
- Що ти са коси смачкани,
що не си, либе, спретната?
- Днеска сестри ти идваха,
с мъжки си деца галени,
с тех съм си, либе, играла.
- Какви са тези пищове,
на Гургулови приличат?
Днеска ща гости да сбера,
тлъсти пилета да сготвиш,
пилета, още пуяци.
Стоян си гости покани,
кметове и съветници,
и още близки другари;
като са пили и яли,
Стоян си гости попита:
- Мили ми гости, другари,
имам си нива в гората,
млад елен ми се й научил,
та ми нивата припаша.
Нива ли да си заградя,
или елена прибия?
Те са на Стоян казале:
- Еленът си е добиче,
къде намери, там пасе,
туку си нивата загради!
Взема си Стоян чер катран,
па си рогозка намаза,
с нея той Петкана уви
и си Петкана запали.
Гости са яли и пиле,
Петкана горела, тлеяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010