* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Черньо Петрана думаше:
- Любе Петрано, Петрано,
я ще да ида, да ида
в София града голяма
вересии да си събера,
заема да си прибера!
Че стана Черньо, излезе
и пак на Петранка продума:
- Любе Петрано, Петрано,
със слънце порти затваряй
и със слънце отваряй;
на Кольовото кладенче не ходи,
че Кольо ми е върли душманин!
Още Черньо изляна,
Петрана се хубаво нагизди,
че зима бяли бакъри
и ми за вода отиде
на Кольовото кладенче.
Че кога Кольо излезе,
кога слънце залезе,
той се по плетища криеше,
а негово булче Петрана,
на бунара отиде,
и Кольо отиде конче да си пои.
- Любе Кольо ле, Кольо ле,
Черньо у София отиде,
я ще направя, Черньо, гостби,
довечера на гости да ми дойдеш!
Той й на гости отишъл...
Кога се е, холан, стъмнило,
Черньо се в двори завърнал,
кога през прозореца погледнал -
те ядат и пият.
Кога Черньо на врата потропа -
никой не му отговаря.
Кольо на Петрана думаше:
- Петране, либе Петране,
откъде сега да бягам?
Петранка на Кольо думаше:
- Отвори, Кольо, прозорци,
от прозорци бягай!
Кога Кольо прозорец отвори,
капаци били затворени
и отвън заключени,
тогава се назад повърна
и на Петранка продума:
- И двама ще, либе, да умрем...
- Отвори, Петранке, вратата
да не чупя портата!
Тогава Петранка отворила
и кво да гледа -
гола шашка в ръцете
и на двама Черньо глави отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010