* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранке думаше:
- Петрано, либе Петранке,
аз ще, Петрано, да ида
в Стамбул града голяма.
Там имам девет дюкяна,
те са с кирия дадени,
годината им измина.
Аз ще, Петранке, да ида,
кирията им да взема.
Тебе те сама оставям,
ти нямаш стара свекърва,
вечер се в слънце заключвай,
сутрин се в слънце отключвай,
докато се върна, Петрано!
Петрано, либе Петранке,
едно ще ти се помоля -
не ходи рано за вода
на Гургушови кладенци.
Теб ти е Гургуш любовник,
на мене е голям душманин.
Че тръгна Пенчо, замина,
Петранка сама остана.
Станала е рано сутринта,
че се измила, облякла,
че се хубаво премени,
дваж се хубаво забради.
Дигнала е менци на рамо,
че си за вода отишла
на Гургушови кладенци.
Един си медник налива,
пък другия го излива,
дано я види Гургуша.
Че си тръгна да си отива,
край Гургушови премина.
Гургуш на двора стоеше,
мъжко си дете държеше.
Петранка дума Гургушо:
- Гургушо, либе Гургушо,
Пенчо си снощи замина.
Където е Пенчо отишъл,
дано се назад не върне.
Ти довечера да дойдеш
у дома да вечеряме.
Сладка съм гостба готвила
и топла пита месила.
Вечерта като се е мръкнало,
Гургуш у Петранкини отишъл.
Седнали да си вечерят,
Петранка дума Гургушо:
- Я хапни, Гургуш, я сръбни,
за мое здраве, за твое,
пък за Пенчова прощине!
Докато Петранка издума,
Пенчо на порти похлопа,
Петранка стана, отвори,
Пенчо като си влизаше,
никому нищо не каза,
Гургуш до порти изпрати.
Като се в къщи прибраха,
Пенчо Петранке думаше:
- Петрано, либе Петранке,
много съм пари донесъл,
и в неделя зифет ще направим,
цялото село ще каним.
Петрано, либе Петранке,
замесвай пещи хлябови,
ще колим крави ялови.
Като било всичко готово,
Пенчо Петранка проводи,
гостите да си покани.
Петранка като отишла,
цялото село покани,
у Гургушови не отиде,
Пенчо я назад повърна,
Гургуша да се покани.
Пили са, веселили се,
Пенчо на гости думаше:
- Аз като съм ви поканил,
ще искам съвет от вази.
Имам си една ливада,
един елен се е научил
тревата да ми припася.
Дали елен да убия,
или тревата да окося?
А гостите му казали:
- Ако убиеш елена,
пак други ще се научи,
по-добре коси тревата.
Пенчо при Петранка отиде,
с лява я ръка прегърна,
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010