* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян си Недким думаше:
- Недки ле, пръвно пръвнило,
пръвно пръвнило, венчило,
ни ходи, Недке, за вода
от Лазаровото кладенче,
че ми е Лазар душманин,
на тебе пръвен любовник.
Аз к' ида, Недке, на пазар
да купа дребен добиток,
евтино, Недке, да купя,
по-скъпо аз да го продам.
Тебе та дома оставям,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш.
Недка Стояна изпрати
та са назади повърна,
та са премени, нареди
с най-хубавата премяна,
обзела бели бакъри
и писана кобилица,
та за водица отиде
от Лазаровото кладенче.
Недка си вода налива,
Лазар по двори ходеше,
Недка Лазарум думаше:
- Ке дойдеш, Лазаре, у нази,
Стоян го няма у дома,
Стоян на пазар отиде.
Недка си вода налява,
та си дома отиде.
Лазар у Недкини отиде,
седнали с Недка двамата,
ядяли, холам, пияли
й хубаво си хортували.
Стоян от пазар си дошъл,
заварил Стоян, заварил
Лазар и Недка двамата,
ядяли, холам, пияли,
хубаво си хортували.
Стоян Лазарум думаше:
- Лазаре, верен комшия,
аз ш' ти са, холам, оплача.
Лугичо ми са нанади
нивата да ми пасе,
какво да права, да стора,
лугичо ли да убия,
или нивата да окоса.
Лазар Стоянум думаше:
- Аку лугичо убиеш,
друг ки са лугич научи,
нивата да ти пасе,
окоси, Стояне, нивата.
Стоян са люто разсърди,
извади ножче сребърно,
на Недка глава кайдисал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010