* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Иван си Недке думаше:
- Недке ле, пръвно пръвнино,
пръвно пръвнино венчило,
не ходи, Недке, за вода
от Лазаровото кладенче,
че Лазар е верен комшия,
на тебе верен любовник.
Аз ке, Недке ле, да ида (2)
на пазар в Софен голяма,
я пък ти, Недке, я пък ти
със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй.
Иван на пазар отиде,
Недка се назад повърна
та са премени, нареди,
та юзе бели бакъри,
та за юлица отиде
от Лазаровото кладенче,
там си Лазар тя завари:
- Добър ти вечер, Лазарьо!
Лазар си Недки думаше:
- Дал ти Бог добро, Недко ле!
Недка си Лазарюм думаше:
- Лазаре, верен комшия,
я ела, холам, къде нас,
сладко ще повечеряме,
хубаво ще хортъуме,
че Иван дома го няма.
Лазар си Недки думаше:
- Я ти връи, Недко, напреде,
пък аз подире ки дойда.
Недка напряди отиде,
Лазар подири отиде.
Седнали ти да вечерят
и хубаво си хортували.
Иван похлопа й повика:
- Стани, Недке ле, отвори.
Недка стана та отвори,
Иван във къщи си фляна
и си Лазарюм думаше:
- Добър ти вечер, Лазарю.
Лазар Иванум думаше:
- Дал ти Бог добро, Иване.
Иван си Лазарюм думаше:
- Лазаре, верен комшия,
какво са сторя й да правя,
научил ми са един бик,
нивата той да ми пасе,
дали бика да убия
или нивата да окося?
Лазар си Иванум думаше:
- Иване, верен комшия,
ако ти бика убиеш,
друг бик ща са научи,
ями нивата окоси.
Иван са люто разсърди
та и главата кайдиса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010