* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Сандал Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще на кярба да ида
долу ми, долу в Добруджа,
в пустото село Козлуджа,
сюреци да прекупувам,
волове с воларки,
биволи с биволари.
Тебе те тука оставям,
пак тука да те заваря,
със слънце порти затваряй,
па ги със слънце отваряй.
През плета вино продавай,
пари през плета поемай.
Ти да не ходиш, Петранке,
на Бойовото кладенче,
Бойо ти е първи любовник,
а на мене първи душманин.
Петранка дума Сандаля:
- Сандале, либе Сандале,
как може, либе Сандале,
ази съм вече женена,
а Бойо е млад ерген,
от хората е срамота,
от Господа е грехота!...
Сандал си на кярба замина,
Петранка, булка хубава,
че се хубаво премени,
вземала е стомни шарени,
че е за вода отишла
на Бойовото кладенче.
Там си тя Бойо завари
и си на Бойо думаше:
- Добър ти вечер, любе ле,
Бое ле, либе Бое ле,
да знаеш, либе, да знаеш,
Сандал си на кярба замина,
тлъста съм патка заклала,
руйно съм вино източнала,
дебел съм дюшек постлала.
Таз вечер у дома да дойдеш,
да ядем, любе, да пием!
Бойо си това чакаше...
Като ми слънце заседна,
той у Петранкини отиде,
яли са, още пили са,
легнали и са заспали.
Таман са сладко заспали,
Сандал се от кярба завръща
и си на порти похлопа,
и на Петранка повика.
(...)
- Петранке, либе Петранке,
що ти главата рошава,
що ти е лицето хапано?
Петранка дума Сандал:
- Сандале, либе Сандале,
вчера у какини аз ходих,
какините дребни дечица,
те ми косата разрошиха
и ми лицето издраскаха.
Сандал Петранка думаше:
- То какво й, Петранке, в хатлите?
Петранка дума Сандала:
- Пресен съм квасец месила,
та го в хатлите аз завих.
Сандал Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
я откъсни, Петранке, та опечи,
да си вечеря вечеряме.
Петранка дума Сандаля:
- Сандале, либе Сандале,
пресен е, Сандале, не бива...
Лъжите се, либе, свършиха,
думите се издумаха...
Снощи си Бойо в кръчмата беше,
сляп, пиян, либе, луд, бесен,
та го в хатлите аз завих,
да си вечерта изкара.
Сандал Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
я отвори, либе, вратата,
та да си Бойо излезе.
Като чу Бойо тез думи,
по-скоро от хатлите излезе
и си от порти отиде.
Сандал Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
станало е девет години
откак сме се двама събрали,
майка ти, още баща ти
у дома не са идвали.
Я стани рано в неделя,
опечи бели хлябове,
аз ще си биче заколя,
наготви топъл обяд,
та да си, либе, поканим
майка ти, либе, баща ти,
че роднини и комшии,
на обяд у дома да дойдат.
Петранка, булка хубава,
станала е рано в неделя,
опекла бели хлябове,
наготвила топъл обяд,
та си майкини покани.
Яли са, още пили,
както ядоха и пиеха,
Сандал се над маса изправи
и се ясно провикна:
- Слушайте, мало й голямо,
една си нива аз имам,
всяка година я сея с бяла пшеница,
станало е девет години,
един бик се е научил
да ми нивата пасе,
дали нивата да пожъна,
или да си бика убия?
Всички се ясно провикват:
- Ако си бика убиеш,
други бик ще се научи -
по-добре нивата пожъни!
Сандал се люто ядоса,
остро си ножче извади,
на Петранка глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010