* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Изяснило се е небето,
наредили се звездите.
Натовари Васил, Василе
петдесет коля със жито
и шейсет с ечемик.
Васил Копринка думаше:
- Копринке, булко хубава,
зарана рано да раниш,
ще опретнеш бели ръкави,
ще разточиш тънки милини.
Пък аз ще ида, Копринке,
във вуйчо, у Трифонови,
аз ще на вуйчо да извикам,
кервана да ми поведе,
че вуйчо му е лека ръката,
ръката, още сефтята,
скъпо житото да дадем,
много пари да вземем,
много атъни да направим.
Копринка, булка хубава,
зарана рано ранила,
опретна бели ръкави,
разточи тънки милини.
Васил във вуйчо си отиде,
а че вуйчо си провика,
че са двама тръгнали,
вуйчо му керван поведе,
отвън го село изведе,
а че се назад повърна,
че у Василюви отиде -
с Копринка ядат и пият.
Васил си керван позапря,
а че се назад повърна.
Васил си у тях отиде,
че ги двамата завари,
че улови бяла Копринка,
че й главата отряза.
Пак си кервана поведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010