* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир Хубанки думаше:
- Хубанке, булка хубава,
а ще да ида, Хубанке,
Влашко във Букурещ,
тебе те тука оставям,
често се не пременувай,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенци -
Гургуш ти й верен любовник,
на мене голям душманин,
Хубанке, булка хубава!
Че тръгна Демир, отиде,
Влашко във Букурещ
да тегли злато със везни.
Стана Хубанка, Хубанке,
грабнала й китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади нова премяна,
че се хубаво премени,
със най-хубава премяна.
Грабнала й стомни на ръце,
за студена вода отиде
на Гургушови кладенци.
Там си Гургуша завари,
Хубанка дума Гургуша:
- Гургуше, верен любовник,
таз вечер дома да дойдеш,
веселба да се веселим,
за твое здраве, за мое,
за Демирово прощене!
Гургуш Хубанки думаше:
- Хубанке, първа залюбо,
а ще у дома да ида,
кончето да си заведа,
тогиж ще у вас да дода...
Тръгна Хубанка да с' иде,
та че си у тях отиде,
черна кокошка заклала,
топла си пита месила,
червено вино наточи.
Гургуш на порти похлопа,
стана Хубанка, Хубанке,
че му портите отвори,
че си Гургуша посрещна,
та че го у къщи уведе.
Гургуш у къщи улезе,
че си паласки разпаса,
та че ги Гургуш окачи.
Седна Гургуш да яде,
да яде, още да пие,
веселба да се веселят
за негово здраве и нейно,
за Демирово прощене...
Таман ядяха и пиеха,
Демир на врата похлопа:
- Хубанке, булка хубава,
стани ми врата отвори,
че си забравих, Хубанке,
везните у пъстри сандъци,
дето златото ще тегля.
Хубанка, булка хубава,
и тя се чуди и мае -
къде да дене Гургуша.
Че отвори пъстри сандъци,
че го у сандъци заключи.
Че му вратата отвори,
Демир у къщи улезе,
Демир Хубанки продума:
- Хубанке, булка хубава,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
що ти са дрехи бичкани,
бичкани, още ручкани,
що ти е коса рошава?
- Таз вечер децата съм била,
досега съм ги гласила,
те са ми коса рошили,
затуй са дрехи бичкани.
Демир Хубанки думаше:
- Хубанке, булка хубава,
кои са тези паласки?
Хубанка дума Демире:
- Демире, първо венчило,
Гургуш оттука помина,
поиска вино да пие,
че нема пари да даде,
че си паласки заложи.
- Я ми дай китка ключове -
сандъци да си отключа,
везните да си извадя,
Хубанке, булка хубава!
Цяла Хубанка изтръпна,
та му ключове подаде,
Демир сандъци отключи -
вътре Гургуша извади!
Демир Гургуша продума:
- Гургуше, верен приятел,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
купил съм нива край село,
научили се бикове
нивата да ми опасват;
дали нивата да продам,
или бикове да убия,
Гургуше, право да кажеш!
Гургуш Демире думаше:
- Демире, юрдаш и кардаш,
като ме питаш, да кажа -
ако убиеш бикове,
други ще да се научат,
пак ще си нива опасват;
ако продадеш нивата,
бикове ще се отучат
нивата да ти пасат...
Демир Хубанки думаше:
- Хубанке, булка хубава,
я се, Хубанке, наведи,
да вържа върва жълтици,
да носиш, да се наносиш,
да помниш и поменуваш!
Хубанка глава наведе,
Демир жълтици не върза,
ам' най й глава отряза!
Той на Гургуша продума:
- Гургушо, верен приятел,
я ела сега да ядем -
за твое здраве, за мое,
за Хубанкино прощене!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010