* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на фронта отива,
булчето му го изпраща.
Стоян Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
аз като на фронта отида
да се не Еленке излъжеш
с някого да се залюбиш?
Тъй каза Стоян, замина.
Като се Еленка завърна
хубаво се премени
край Лазарови замина
и на Лазара повика:
- Лазаре, либе, Лазаре,
Стоян ня фронта замина.
Щом Лазаре притъмней
и ти у дома да дойдеш.
Вечерта като мръкнало
Лазар при Еленка отиде;
така се двама любиха.
Че ми се Стоян научил,
долу ми, долу на фронта,
че си отпуска поиска
та си за една нощ отиде;
Стоян на порти похлопа:
- Еленке, булка хубава,
я ми, Еленке, отвори.
Чуди се Еленка, мае се
къде да скрие Лазара.
Стоян навътре навлиза,
Лазар навънка излиза.
Ала се Стоян престори,
че не е видял Лазара
и на Еленка продума:
- Я кажи, либе Еленке,
какво искат у дома
Лазаровите пищови?
Еленка нищо не каза.
Стоян навънка излезе,
та насред село отиде
и се ясничко провикна:
- Посял съм бяла пшеница.
Научил се млад елен
нивата да ми опасва.
Елена ли да погубя,
или да си нива пожъна?
Всичките вкупом викнали:
- Елена ако погубиш -
друг елен ще се научи,
а най си нивата пожъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010