* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тръгнал е Пенчо, Пенчо ле,
със девет коля за жито, (2)
па със дванайсе за вино.
Той има девет ратаи.
Пенчо на Друмка думаше:
- Друмке ле, първо венчило,
от моите девет ратаи
кой те, Друмке ле, най-слуша?
Друмка на Пенчо думаше:
- Мене ме Божко най-слуша,
въз него да ме оставиш,
въз него ще ме намериш.
Че стана Пенчо, замина.
Друмка на Божко думаше:
- Я ела, Божко, да хапнем,
да хапнем, Божко, да сръбнем,
за мойто здраве, за твойто,
за Пенчовото прощене,
Пенчо с кирия замина.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
влезли във гора зелена,
спуснали да си починат
и малко хлебец да хапнат.
Почнали фалба да фалят -
кой с какво ще се похвали?
Пенчо си фали булката:
- Мойта е булка най-добра,
не може я чиляк излъга
порти без мен да отвори.
От Пенчовите ратаи
един са от тях обади:
- Пенчу ле, баш чорбаджия,
недей се с Друмка похвалва,
Друмка е млого разблудна.
Пенчо са назад повърна
и на вратата послуша:
- Стани ми, Друмке, отвори,
че съм си, Друмке, забравил
килото на жълтиците.
Друмка се чуди и мае,
че кък на Пенча да отвори,
че къде Божка да скрие?
Че го в рогозка завила
и зад вратата изправи.
Пенчо на Божка думаше:
- Я излез, Божко, не се крий,
нещичко ще те попитам -
посеях нива голяма,
научил са е сив шубек,
щом ми нивата порасте,
той ми нивата припасва.
Дъл нивата да окося,
ил шубека да убия?
Божко са от врата обади:
- Ако шубека убиеш,
други ще да са научи.
Най-добре окоси нивата,
всичките ще са отучат.
Пенчо си Друмка изведе (2)
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010